България има с какво да се гордее, като сред достойните си хора е Антон Митов – художник и изкуствовед, роден на 1 април 1862 г. в Стара Загора. Той е потомък на известната възрожденска фамилия Митови, чийто брат е живописецът Георги Митов, а син – педагогът Борис Митов. Семейството преживява тежката трагедия през лятото на 1877 г., когато родният град е опожарен, и се преселва в Северна България, където Антон получава първите си уроци по живопис при тревненските майстори.
След Освобождението Митов се завръща в Стара Загора, работи като телеграфист в Хасково и пише статии за изкуствата. През 1880 г. той заминава самостойно за Италия, а година по-късно постъпва във Флорентинската академия за изящни изкуства при професор Джузепе Чарамфи. Там се случва забележителен инцидент веднага след пристигането му – младият българин е арестуван заради облеклото си, тъй като облечен в ямурлук и навуща изглежда идентично с местните разбойници.
След завършването на обучението си Антон Митов се връща в родината и започва да преподава в гимназиите по цялата страна, като по-късно става директор на Рисувалното училище. За 40 години творчески път той създава над 300 публикации, изнася повече от 800 лекции и оставя около 500 живописни произведения, които описват живота в Следосвобожденска България. Част от неговите големи творби са стенописите в десетки храмове, сред които катедралният храм „Св. Александър Невски", изографисан заедно с талантливия Иван Мъркавичка.
Антон Митов умира на 20 август 1930 г. в София, оставйки ярък след в културния живот на края на XIX и началото на XX век. Приживе той е признат не само за един от най-големите български художници, но и като патриот, чието творчество продължава да вдъхновява поколенията. Днес името му се споменава в рубриката „Невъзпятите герои", където Actualno.com припомня заслугите на достойните хора, свързани с историята и развитието на българското изкуство.