ПОСЛЕДНО
Българското коневъдство отбеляза 75 години от признаването на 3 български породи Тръмп подкрепи Нетаняху за нов мандат, Зеленски разговаря с американски пратеници Украйна заяви, че съжалява за възможно отклоняване на нейни дронове към Литва Обърнат камион и разлято гориво на пътя затрудниха движението по АМ „Тракия“ Франция: Париж, Лион и Марсилия оценяват щетите след насилствени протести Нощна атака в Санкт Петербург удари нефтени съоръжения Оцелял от ударения с дронове HS Dignity: Корабът потъваше изключително бързо и повличаше хората със себе си В първата си публична поява след операцията папа Лъв XIV благодари на вярващите Цено Цоловски, за когото дописваха бюлетини в Малорад: Съжалявам за случилото се Ботев Враца спря Фратрия по пътя към осминафиналите за Купата
Спорт

Българският футбол убива проектите си, преди да дадат плод

Българският футбол убива проектите си, преди да дадат плод
Снимка: © Actualno — собственост на медията
🔊 Чуй новината

Българският футбол убива проектите си, преди да дадат плод. Странният парадокс в националния спорт се прояви с началото на новия сезон 2026/27, когато три от първите четири отбора в класирането смениха треньорите си, въпреки че постигаха приемливи резултати. При Лудогорец германският Томас Райс избра да продължи кариерата си в Трабзонспор, което означава, че футболен проектът на клуба е пропаднал, докато при ЦСКА Христо Янев сам поиска да напусне след натиск от трибуните, макар ръководството да застана зад него. Най-сложният случай обаче остава раздялата с Александър Александров в ЦСКА 1948, който завърши предходния сезон на второ място и изведе тима до европейско участие, преди загубата от Левски да послужи като причина за промяната.

Проблемът не е само в конкретните имена като Алвеша или Александър Тунчев, а в критерият за назначаване и освобождаване на наставниците. Клубите често сменят треньора след загуба от дерби, при недоволство на феновете или липса на достатъчно дълъг хоризонт за развитие, вместо да изграждат устойчива система. Примерът на Илиан Илиев в Черно море показва как един проект може да се гради години наред – той се завърна начело на „моряците" през декември 2017 г. и успя да превърне отбора в постоянен фактор около челните места и Европа, докато при други екипи като Дунав Русе или Спартак Варна смените се правят почти веднага след първите трудности.

В световния футбол примерите за дългосрочни стратегии са изобилни – от Юрген Клоп в Ливърпул до Пеп Гуардиола в Манчестър Сити, чието наследство се изгражда с години инвестиции и време. Жозе Моуриньо също е споменавал за необходимостта от „футболно наследство", което не може да се създаде за един трансферен прозорец. В България обаче новият човек почти винаги идва със свои идеи, помощници и футболисти, което води до непрекъснати рестартове без ясна стратегическа цел. Клубите трябва предварително да знаят дали приоритетът е развитието на млади играчи, стил на игра или финансово устойчив модел, а не да смятат треньора за първия бушон при всяка турбуленция.

Прочети цялата статия в оригинал