Професор Калоян Давидов бе отличен като лекар на годината за 2026 г. от Българския лекарски съюз, като в интервюта си в сутрешния блок на БНТ изрази дълбоки мисли за етиката и отговорността в медицината. Хирургът сподели, че всеки професионалист в неговата сфера носи в душата си „малко гробище", което представлява мястото, където редовно преминава, за да помолително за пациентите, които са изгубили живота си по време на лечение. Той подчерта, че грешките в професията не трябва да се крият, а служат като основен инструмент за учене и подобряване на практиката.
Според проф. Давидов хората не са просто съвкупност от органи като бъбрек или простата, а личности, които чакат да се събудят след операцията и да се върнат вкъщи. Той смята, че запазването на усещането за работа с живи хора, а не само с техните части, е ключово за изграждането на доверие между лекаря и пациента. Това отношение помага на хората да преодолеят страха си при срещата с медицинския екип, тъй като всеки пациент има семейство и приятели, които очакват неговото здраве.
Признанието от Българския лекарски съюз за 2026 г. професорът определи като изключителна привилегия и чест, която обаче е резултат от труд на целия му екип. Той акцентира върху факта, че сам хирург не може да постигне значими резултати без подкрепата на много други специалисти. За една бъбречна трансплантация са необходими 47 души, а за роботизирана хирургия – освен робот и главния лекар – поне още пет или шест човека.
Професор Давидов уточни, че отличителната му награда е също така признание за тези хора в сянка, които работят зад кулисите на операционните зали. Когато екипът свали ръкавиците си и излезе от залата, там остават пациенти, чиито съдби зависят от безупречния труд на всички участници в процеса. Той заяви, че ако тези хора не са на своите места, следващата операция не може да бъде извършена, което подчертава критичната важност на всеки член от екипа.