Анализатори предупреждават, че коренът на социалната криза във Франция и Европа се крие в неспособността на държавата да покрива своите разходи. Френската република носи дълг от 115% спрямо брутния вътрешен продукт и записва бюджетен дефицит от 5,1%, което води до фактически банкрут на социалната държава. Тази ситуация заплашва да се превърне в общоевропейски проблем с перспективата на нова дългова криза, сравнима с тази в Гърция преди 15 години.
Журналистът Явор Сидеров коментира протестите като следствие от този системен срив, подчертавайки, че легитимните искания за условията на образование са узурпирани от радикални групи. Той обясни, че основната причина за безредиците е невъзможността социалната държава да посреща нуждите на населението. Политологът Милен Желев добави, че масовата миграция е довела до липса на финансиране за образованието, въпреки че условията във френските училища остават по-добри от българските. Владислав Апостолов посочи, че основните участници в палежите са неинтегрираните мигранти от второ и трето поколение, които са несъгласни с президента Еманюел Макрон.
Според Тони Николов и Ивет Добромирова страната се движи към президентски избори на балотаж между крайнолявия Жан-Люк Меланшон и десния Марин Льо Пен. Проблемът е дефиниран като битка за бъдещето на социалния модел, наследен от 60-те и 70-те години, който вече не може да бъде поддържан без реформи. Добромирова коментира пенсионната реформа, при която пенсионерите често имат повече средства от работещите до 39-годишна възраст, както и хибридните заплахи, свързани с геополитическата ситуация.