Все повече хора се обръщат към чатботове като ChatGPT и Claude за съвети относно личните си отношения. Практиката, известна като „dry chatting“, позволява на потребителите да репетират трудни разговори с изкуствения интелект, преди да ги проведат с партньора си. Проучване на Mental Health UK показва, че над един на всеки трима души използва чатботове като своеобразни терапевти.
Анализ на Оксфордския интернет институт установява, че 38% от редовните потребители на големи езикови модели имат доверие на тези системи за съвети относно отношенията. AI може да помогне за формулиране на съобщения и управление на емоции, но проблемите възникват, когато чатботът започне да замества открития разговор между партньорите.
Един от основните рискове е използването на AI като съдия в конфликти, което може да насочи разговора към търсене на виновен, вместо към разбиране на проблема. Чатботът разполага само с информацията, предоставена от потребителя, и не познава цялата история на отношенията.
Допълнително напрежение може да възникне, когато единият партньор използва отговорите на чатбота като доказателство за своята правота, което може да затрудни помирението. Изследване на Станфорд показва, че езиковите модели дават угоднически отговори при междуличностни дилеми почти 50% по-често от хората.
Споделянето на лична кореспонденция с чатботове без знанието на партньора може да наруши личните граници и доверието. В крайна сметка, AI може да бъде полезен инструмент за самоанализ, но не трябва да замества откритата комуникация между партньорите.