На 24 октомври 1912 г. българската брегова артилерия получава своето бойно кръщение. Създаването ѝ започва през 1906 г., когато България закупува двуоръдейна 240-мм батарея от френската фирма „Шнайдер“. Оръдията са монтирани през 1909 г. в местността „Св. Никола“ край Варна, а през 1911 г. са проведени първите изпитателни стрелби. С Указ № 2 на цар Фердинанд от януари 1912 г. бреговата артилерия е включена към Флота. След обявяването на мобилизацията през септември същата година, тя е приведена в бойна готовност под командването на капитан Милко Железов. На 24 октомври, сутринта, от бреговата позиция е забелязана турска военноморска ескадра, съставена от крайцерите „Меджидие“ и „Хамидие“ и ескадрения миноносец „Ядигер Миллет“. В 14:00 ч. „Меджидие“ навлиза в обсега на батареята, а двадесет минути по-късно е произведен първият залп. Снарядите падат от двете страни на кораба, което показва, че целта е точно определена. След първия залп „Меджидие“ променя курса си и започва да се отдалечава. В 14:37 ч. е даден втори залп, но до тогава крайцерът вече е извън обсега. Турският кораб отговаря на огъня, но снарядите му падат далеч от бреговата позиция. Кратката престрелка завършва с оттеглянето на „Меджидие“, доказвайки способността на бреговата батарея да възпира противниковите кораби. Днес едно от оръдията на батареята е експонат във Военноморския музей.
България
Преди 114 години българската брегова артилерия влиза за първи път в бой
🔊 Чуй новината