Три седмици преди президентските избори в България, основният въпрос не е само кой води в социологическите проучвания, а защо много избиратели все още не са мотивирани да гласуват. Социологическите данни показват ясна дистанция между водещите кандидатпрезидентски двойки и останалите, но по-важно е, че мобилизацията на избирателите остава ниска.
С около два милиона и половина потенциални гласоподаватели, активността на избирателите е от съществено значение. При ниска мобилизация, твърдите партийни ядра стават по-влиятелни, а ключовото е не толкова да се убедят противниковите избиратели, а да се активират собствените. Много хора все още не виждат подходящ кандидат и казват, че нямат кого да изберат.
Кампанията постепенно променя фокуса си от икономическите теми към идентичността, историята и геополитиката. Политиците се опитват да превърнат вота в сблъсък за посоката на страната, но значителна част от обществото не е убедена, че този сблъсък заслужава участието им.
Така, настоящите проценти в проучванията са само моментна снимка. Истинската битка в оставащите седмици е за колебаещите се избиратели, разочарованите и тези, които не се чувстват представени в текущата надпревара.