Защо психичното здраве не е само медицински въпрос, а начинът, по който живеем, общуваме и търсим смисъл на своето съществуване и как музиката разбива стигмата за болестта – за това говорим с проф. д-р Вихра Миланова от Александровска болница в рубриката на БНР „Вдъхновяващи„.
На Световния ден на психичното здраве – 10 октомври проф. Миланова постави музиката във фокуса на психиатрията и как близкият досег с изкуството може да издигне човешкото достойнство на своите невидими криле.
В продължение на повече от 40 години проф. д-р Вихра Миланова работи в психиатрията. Днес тя ръководи Клиниката по психиатрия на УМБАЛ „Александровска“ – място, в което медицинската грижа върви редом с психосоциални програми, музикотерапия, литература, изкуство и срещи, които връщат усещането за принадлежност.
Една от най-необикновените истории в живота на клиниката е дългогодишното ѝ сътрудничество с Нов симфоничен оркестър. В продължение на 12 години пациентите са имали възможност да посещават концерти, а музиканти са идвали да свирят в самата клиника. Така класическата музика е прекрачила границата на концертната зала и е влязла в едно място, което обществото често предпочита да не вижда.
„В психиатрията ние много често говорим за диагнози, симптоми и лечение, но зад диагнозата винаги стои човек“ – със своите чувства, интереси, способности, потребност да бъде част от обществото“, сподели пред БНР проф. Вихра Миланова.
И именно тук музиката има особено място.
Тя може да бъде част от терапевтичния процес, но може да бъде и нещо съвсем просто – възможност човек да преживее нещо красиво, да се почувства свързан с другите и за известно време да остави болестта на заден план.
Музиката като мост
Историята на това сътрудничество започва преди 12 години. В основата му е Юлия Христова – музикален директор на Нов симфоничен оркестър, която вярва, че голямото изкуство не трябва да бъде привилегия само за определени пространства и публика.
За пациентите на клиниката концертите се превръщат в своеобразен прозорец към света.
„Юлия вярваше, че музиката не трябва да бъде привилегия само на определени пространства и за определена публика. Тя вярваше, че хората, които се лекуват в нашата клиника, също трябва да имат достъп до голямото изкуство.“
През годините пациентите са били публика на повече от 100 концерта, с над 4000 посещения. Но зад тези числа стои не просто културна програма, а една много по-важна идея – че човекът с психично заболяване не трябва да бъде отделян от останалите.
„Тя никога не гледаше на пациентите като на публика в психиатрична клиника. Те бяха просто публика. Хората имаха право да слушат, да се вълнуват, да аплодират.“
Може би точно това е един от най-силните начини за борба със стигмата – не с големи думи, а с възможността хората просто да бъдат заедно.
„Когато говорим за стигмата, често използваме големи думи, но понякога най-същественият начин да я преодолеем е просто да дадем възможност на хората да бъдат заедно.“
Когато музикантите влизат в клиниката, когато пациентите са публика заедно с лекари и медицински персонал, всички слушат един и същи концерт.