Възможността за създаване на нови видове растения и животни в лабораторни условия е технически реална, но все още не е на дневен ред, според проф. Радостина Александрова от Българската академия на науките. Тя подчерта, че в момента не можем да създадем животински организми от нулата, а проектът „Синтетичен човешки геном“ цели да разшири знанията ни за жизнените процеси, а не да създава изкуствени хора.
Проф. Александрова напомня, че опитите за синтез на ДНК започват още през миналия век, когато са създадени първите човешки гени и вируси. През 2000 г. е създаден полиовирус, а по-късно е възстановен грипният вирус, който е предизвикал пандемия. Целта на тези изследвания е да се разберат механизмите на смъртоносните вируси, след което те да бъдат унищожавани за сигурност.
През 2010 г. е създадена микоплазма, а впоследствие и дрожди с частично синтезиран геном. Въпреки че тези организми имат малки геноми, човешкият геном е значително по-сложен, състоящ се от над три милиарда нуклеотида. Изследователите от проекта „Синтетичен човешки геном“ имат за цел да синтезират малка хромозома от човешкия геном в рамките на пет години.
Очакванията от тези изследвания са значителни, като проф. Александрова посочва, че новите знания могат да доведат до създаване на модифицирани клетки, устойчиви на вируси, което би било от полза за хора с хронични инфекции. Въпреки напредъка, тя отбелязва, че човешкият живот няма да бъде безкраен.