Разделянето на океаните започва да прилича на историческите процеси по сушата, където почти всяка земя извън Антарктида вече има собственик. Дори и в епохата на Студената война, когато технологиите позволяваха по-голям контрол, великите сили са предпочитали да се придържат към международни договори за свободното корабоплаване. Сега обаче този ред започва да се разпада, като Русия, САЩ и Китай водят нова арена на геополитическа борба за овладяване на морските пространства.
Конкретните действия показват ерозията на правилата, които десетилетия са поддържали океаните като общо пространство. Хутите в Йемен, подкрепяни от Иран, нарушават плаването през пролива Баб ел-Мандеб, докато Иран и Оман планират такси за Ормузкия проток. Русия претендира за контрол върху арктическите води и морското дъно, изисквайки разрешения за Северния морски път, а Китай продължава да изгражда изкуствени острови в Южнокитайско море и игнорира решението от 2016 г. по Конвенцията на ООН по морско право, което отхвърля широките му претенции.
Конкуренцията се разширява и към ресурсите на океанското дъно, като САЩ ускоряват подготовката за добив в Тихия океан, въпреки че не са ратифицирали съответната конвенция. Това може да предизвика реакция от страна на Китай, Индия и Русия, които вероятно ще посочат американските действия като оправдание за собственото им нарушаване на ограниченията. Подобни стъпки могат да доведат до блокада на Тайван или натиск върху архипелага Свалбард, превръщайки моретата в арена за национално съперничество вместо общ ресурс.
Слабостта на институциите като Международния трибунал по морско право и Постоянния арбитражен съд допълнително затруднява решаването на споровете, особено когато Съветът за сигурност на ООН е блокиран от ветото на големите държави. Топенето на леда и технологичният напредък откриват нови възможности за добив, но също така правят старите териториални претенции отново актуални, включително в Антарктида. Ако международните правила продължат да се нарушават постепенно, световната търговия ще стане по-скъпа и нестабилна, а морските екосистеми могат да бъдат сериозно увредени.