ПОСЛЕДНО
Джей Ди Ванс обвини имиграцията за размириците във Франция Масови протести срещу скъпия живот разтърсиха Европа Овощарите у нас са изправени пред ниски изкупни цени и пренасищане на пазара Борисов: При Радев дизелът е 2,19 евро, а при мен беше 1,80 лева Почитаме св. Злата Мъгленска – застъпница на българите в чужбина 15 души са задържани при полицейска операция в Благоевградско Няколко загинали или ранени при голям пожар в канадска военна база Откриха над 1600 литра ракия с неясен произход в ресторант и частни имоти във Варненско Подозрителен дрон се взриви в Литва на път към Латвия Повечето зеленчуци поскъпват на борсите у нас
Наука

„Руският Starlink“ се оказа слаб в… Космоса: Сателити губят височина и ще излязат от орбита

„Руският Starlink“ се оказа слаб в… Космоса: Сателити губят височина и ще излязат от орбита
Снимка: © Actualno — собственост на медията
🔊 Чуй новината

Руският опит да се създаде алтернатива на сателитната мрежа Starlink на Илон Мъск претърпя пореден неуспех, тъй като два от новите спътници от серията „Рассвет" бързо губят височина и ще излязат от орбита. Спътниците №17 и №23, част от партидата, изстреляна през юли, вече са достигнали критично ниско положение на около 245 км над повърхността на Земята. Те се спускат със среден темп от 1,7 км на ден, което означава, че навлизането им в атмосферата е вероятно в рамките на няколко седмици, ако двигателите им не успеят да се задействат навреме за корекция на траекторията.

Този инцидент е продължение на проблемите, които преследват проекта от самото начало. Един спътник от по-ранната партида, изстреляна през март, вече е изгорял в атмосферата през юни. Проектът „Рассвет", разработен от Бюро 1440 като директен отговор на прекъсването на достъпа до интернет за руските военни в Украйна от SpaceX, е постигнал само частичен успех. До момента са изстреляни общо 38 сателита в две партиди, но повечето от тях се намират на височина между 300 и 400 км, вместо планираните 550 или дори 870 км. Повтарящи се откази на двигателите при част от апаратите забавят значително прогреса на програмата.

Ситуацията е сериозна за военните цели, които Москва си поставя в хода на войната, водена от Владимир Путин. Към 31 август нито един от спътниците от втората партида не беше достигнал необходимата оперативна височина. Американският Институт за изучаване на войната (ISW) потвърди, че покритието остава ограничено до кратки ежедневни прозорци, а не до непрекъсната услуга, като постигането на търговските и стратегическите цели е отложено най-рано за 2027 г. Очакванията са спътниците да подпомогнат координацията на армията, но техническите трудности водят до фиаско още при старта на мисията.

Прочети цялата статия в оригинал