Обществото има право да знае важни истини, но съществуват и детайли, които не допринасят за пълнотата на истината и могат да направят трагедията още по-жестока. Въпросите относно действията на институциите преди смъртта на децата остават без отговор.
Съществува обществен интерес да се изясни дали децата са били жертви и кой е отговорен за поставянето им в риск. Въпреки това, разкритията за личния им живот след смъртта не само че не са необходими, но и могат да нарушат тяхното достойнство.
Важно е да се запази границата между необходимата информация за разследването и ненужната публичност. Когато става дума за деца, е от съществено значение да се прецени дали огласяването на информацията е в защита на жертвата или я превръща в обект на сензация.
Държавата трябва да бъде оценявана не само по начина, по който разследва смъртта на децата, но и по способността си да ги защитава от насилие приживе и от унижение след смъртта.
След пресконференцията на разследващите по случая „Петрохан-Околчица“ остава въпросът какво ново е научено и какви въпроси все още чакат отговор.