Хипермаркетите към Мая Манолова: "Индекс 140" в статистиката не значи надценка в магазина от 140%
Сдружението за модерна търговия излезе с официално становище, с което опроверга твърденията на новия председател на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова относно големите надценки в българските хипермаркети. Организацията обясни, че индексът от 140 в данните на Евростат не означава, че цената на дадена стока е с 140% по-висока спрямо останалата част от ЕС, нито че търговците извличат толкова висока печалба. Според обединението на веригите, Евростат използва базово ниво от 100 за целия Европейски съюз, при което индексът 140 показва само, че цената у нас е с 40% над средноевропейското равнище.
Въпреки това, Манолова в понеделник заяви, че хранителните цени са достигнали социално неприемлива точка, като посочи конкретни примери за млечни продукти през октомври спрямо август. Тя уточни, че надценката при маслото е 141%, при сиренето – 133%, докато при доматите и кашкавала индексите са съответно 127% и 106%. По-рано тази седмица новата шефка на КЗП обяви и глоби за близо 100 000 евро срещу три вериги, които продаваха стоки на промоции, чиито наличности липсваха по време на инспекцията.
От Сдружението уточниха, че общото ценово равнище на стоките и услугите в България е 62.5% от средното за ЕС, докато индексът само за храните е 92.6%, което означава, че те са леко под средноевропейското ниво. В някои категории цените са значително по-ниски, като например хляб и зърнени продукти с 18.6% по-евтини, месо с 28.5% по-евтино и риба с 12.9% по-евтина. Търговските вериги обясняват високите ценови нива в определени категории с повишения ДДС, недостиг на суровина и драстично нарасналите оперативни разходи през последните години.
Статистиката показва, че средната работна заплата у нас е скочила с 88.5% между 2021 и 2026 г., докато производителите в хранителната промишленост са повишили цените си с 68.3%, а транспортните услуги – с 47.3%. Въпреки че нетната оперативна печалба остава около 3%, Сдружението подчерта, че вносът на плодове, зеленчуци и месо е необходим поради остър недостиг на местни ресурси, като например само 9% от кравето масло се произвежда у нас. Обединението призова КЗП да разгледа пълния икономически контекст, преди да прави публични обвинения, които според тях не водят до по-ниски цени на рафта за потребителите.