Древната картофена диета на населението в Андите е довела до генетични промени, които се запазват и днес сред потомците на инките в Перу, пише Ройтерс, позовавайки се на изследване. То е публикувано в сп. Nature Communications. Учени са установили, че жители на Андите, които говорят езика кечуа, притежават необичайно голям брой копия на гена за амилаза (AMY1), свързан с разграждане на нишестето. Средно те имат около 10 копия на гена, което е с две до четири повече в сравнение с други популации по света. Изследователите смятат, че тази генетична адаптация е възникнала преди хиляди години, когато местните народи култивират картофа и той се превръща в основен източник на храна в региона. Генът AMY1 контролира производството на ензима амилаза, който подпомага разграждането на нишестето. Според учените хората с повече копия на гена вероятно са усвоявали по-ефективно богатата на нишесте храна и са имали еволюционно предимство, отбелязва Ройтерс. Проучването обхваща генетични данни на над 3700 души от 85 популации в Америка, Европа, Африка и Азия, включително 81 души, които са от перуанските Анди. Картофът е култивиран в Андите преди между 6000 и 10 000 години и по-късно е разпространен по света след испанското завладяване на империята на инките през XVI век, припомня още Ройтерс.
Източник: BTA —
оригинална публикация