На 30 септември православната църква почита паметта на Свети Григорий Просветител, епископ на Велика Армения и основател на Арменската църква. Той е една от най-видните фигури в християнството, чието дело допринесе за официалното приемане на християнството като държавна религия в региона. Светецът е роден около 257 година в благородно партско семейство, Аршакидите, и след трагичните събития с баща си Енак, който убива цар Курсар, бе спасен от роднина. Бебето е отведено в Кесария Кападокия, където получава християнско възпитание, преди да се върне в Армения, за да проповядва и да утвърди вярата сред населението.
Животът на Григорий е изпълнен с изпитания; заради вярата си той е преследван, затворен и подложен на жестоки мъчения, но остава непоколебим до самата си мъченическа смърт. Независимо от страданията, той се превръща в символ на преданост към Христос и е канонизиран веднага след края на земния си път. Този ден е особено важен за арменския народ, който го почита като светец, утвърдил християнската вяра в страната му.
Традициите, свързани с празника, включват и древни народни обичаи за предвиждане на времето и защита на дома. Според поверията, росата по тревата рано сутрин обещава топло и слънчево време, докато мъглата вещае снежна и мразовита зима. Ако духа вятър от север или северозапад, очаква се ранното настъпване на студена зима. За предпазване на дома от всяко зло прагът традиционно се е обливал със светена вода, а семействата са смятали за важно да изчистят битовите си неща.
В дните около празника има и специфични препоръки какво да правим и какво не трябва да правим. Не се препоръчва да започват ремонти или да се излиза навън с мръсни дрехи, тъй като това може да доведе до заболявания. Напротив, обичаят диктува смяна на спалното бельо и носене на чисти дрехи, а децата традиционно са били къпани за предотвратяване на болести. Тези практики от миналото продължават да бъдат част от културното наследство и вярванията на хората по повод паметта на Свети Григорий.