Черно море преминава от режим на мирни платноходи към реалност на военна заплаха след руската агресия срещу Украйна, изправяйки България пред системни проблеми в сигурността. Дълги години регионът беше „забравен", но сега атаките срещу търговски кораби показват липсата на механизми за наблюдение и сътрудничество, като страната ни е една от най-слабите точки на източния фланг на НАТО. Ситуацията прилича на кризата в Ормузкия проток, където се изчисляват сериозните загуби за търговията, туризма и риболова, а паниката у нас е силна заради човешките жертви.
Според председателя на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов, трябва да мисим в категорията „война", а не да разчитаме на времето. Основната опасност идва от далекнобойните дронове, пред които са безсилни традиционните средства като корабите и самолетите. България се нуждае спешно от изграждане на системи за наблюдение под вода, по вода и над вода, както и от нови технологии за противодействие на дронове. В момента Военноморските сили разполагат само с два хеликоптера „Пантер", които не летят поради проблеми с поддръжката, а липсват спасителен кораб и подводница.
За да се справи със заплашата, страната трябва бързо да изгради многослойна отбрана чрез сътрудничество с Румъния и Турция, като все още няма ясна обща стратегия за региона. България закупи 6 германски комплекса IRIS-T и два нови патрулни кораба, но експертите сочат нужда от още два подобни корабя и допълнителна настройка на бреговата система „Екран". Министерството на отбраната планира да разположи средства за наблюдение и противовъздушна отбрана, като се включва и в антидрон инициативите на НАТО и ЕС.
В рамките на европейския механизъм SAFE страната ще закупи 20 системи за противодействие на дронове – 10 мобилни и 10 стационарни – с обща стойност 80 милиона евро чрез преференциални заеми. Този план цели да засили военните способности и да се включи в новото военно командване на НАТО в Черно море, което ще работи по ротационен принцип от страна на съюзниците. Основният акцент е върху развитието на партньорството с Румъния и Турция, за да се запълнят пропуските в сигурността и да се защити критичната инфраструктура от хибридни заплахи.