Неяснотите около запасите от уран, обогатен до 60%, и намаляващият надзор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) предизвикват тревоги относно ядрената програма на Иран. Страната изпраща противоречиви сигнали, изразявайки готовност за дипломатическо споразумение, но също така предупреждава за възможно оттегляне от Договора за неразпространение на ядреното оръжие.
Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви, че страната е готова да намали запасите си от обогатен уран и да допусне международни инспекции, при условие че бъде постигнато всеобхватно споразумение в рамките на международното право. В същото време, Мохсен Резаи, секретар на Висшия съвет за национална сигурност на Иран, посочи, че действията на САЩ и Израел дават основания за оттегляне от договора, но окончателно решение все още не е взето.
На 19 септември „Дейли Телеграф“ съобщи, че Иран изгражда нови ядрени съоръжения и възстановява повредени обекти, включително „Талеган 2“ в комплекса „Парчин“ и подземен комплекс близо до планината Пикакс. Тези съоръжения бяха мишени на американски и израелски въздушни удари, а възобновената им работа предизвиква спекулации за преместване на оборудването по-дълбоко под земята.
Вашингтон остава на твърда позиция, като президентът Доналд Тръмп заяви, че никога няма да позволи на Иран да притежава ядрено оръжие. Спорът за достъпа на МААЕ до военни обекти остава основен проблем, след като САЩ се оттеглиха от ядреното споразумение от 2015 г. през 2018 г.
Бившият американски съветник по националната сигурност Джон Болтън коментира, че дипломатическите усилия на Иран са „параван“ за непроменена стратегия и че страната не е прекратявала оръжейната си програма. Според него, единственият дългосрочен път към сигурност в Близкия изток е свалянето на режима в Техеран.