България има много достойни личности, които често остават в сянката на историята, но Найчо Цанов остава като уникален пример за политическия морал. Роден през 1857 година във Видин в възрожденско семейство, той е брат на известния адвокат Илия Цанов и братовчед на Алеко Константинов. Кариерата му обхваща почти цялото начало на XX век, като служи като депутат за около 22 до 25 години, избиран многократно от своя роден град. Той е основател и водач на Радикалдемократическата партия, с която се бори безкомпромисно за свободата на словото, парламентаризма и политическия морал.
Животът на Цанов е пълон от остри конфронтации с властта, започвайки с противопоставянето му на режима на пълномощията, наложен от княз Александър Батенберг между 1881 и 1883 година. След възстановяването на Търновската конституция той издава вестник „Свобода", а по-късно става сред създателите на Радикалдемократическата партия през 1905 г. В Народното събрание той е известен като блестящ оратор, който критикува корупцията и дори предлага ограничаване на времето за речите, за да се повиши ефективността на парламента. Той е един от последователните противници на личния режим на цар Фердинанд и настоява България да запази неутралитет или да се ориентира към Антантата, вместо да влиза във войната на страната на Централните сили.
Най-известният епизод от биографията му е дуелът с австро-унгарския консул Доменик Сатмари Кирали през 1898 година. Причината за сблъсъка става статия на Цанов във вестник „Народен лист", в която обвинява дипломата, че нарушава българските закони като ловува в забранено време. Обиденият консул го предизвиква на дуел, което Цанов приема. По време на състезанието двамата стрелят, но консулът пропуска, а след това Найчо хвърля пистолета си и отказва да убива човек, превръщайки се в легенда като „видинският рицар". След смъртта му през 1923 г. останките му са препогребани през 1947 г. в Крайдунавския парк във Видин, където днес има паметник в негов чест.