ПОСЛЕДНО
ПФК Левски премахва таксите за млади футболисти от школата Държавният ни дълг остава един от най-ниските в ЕС Джорджа Мелони: Не съм против забрана на социални мрежи за деца под 14 г. По-глобалното използване на еврото може да помогне за овладяване на инфлацията АФП: Четири сценария след изборите в Израел Дани Олмо пропуска „Ел Класико“ в неделя Goldam Sachs отчита рязко повишаване на цената за превоз на суров петрол Отборът на ЦСКА замина за Дания без Звартс и Гбамен Русия арестувала германски „наемник“ в украинската армия Тръмп: Центровете за данни да плащат „дивидент“ за подкрепа от местните общности
Култура

Загина при бомбардировка едва на 43: Българката, която събу обувките си и промени балета завинаги

Загина при бомбардировка едва на 43: Българката, която събу обувките си и промени балета завинаги
Снимка: © Actualno — собственост на медията
🔊 Чуй новината

България има историческа фигура, чието име често се забравя, но чийто принос променя завинаги културния ни пейзаж – Мария Димова. Родена през 1901 г. в град Фердинанд, днешната Монтана, тя демонстрира от малка изключителна страст към танца и следва образование в Германия, където завършва немска филология в Дрезденския университет и учи при легендарната Мари Вигман. След стажове в Париж и Берлин, където през 1928 г. завършва школа на Трюмни, тя се връща в родината си заради политическите условия в Германия, за да започне работа като учител в село Мала Кутловица, преди да се посвети изцяло на балета.

Ключовият момент в нейния живот настъпва след срещата с режисьора Марин Големинов, който създава танцовата драма „Нестинарка". Мария заема хореографията на постановката и въвежда революционната идея за изпълнение на балет с боси крака, съчетавайки модерния танц с българския фолклор. Драмата е поставена на сцена за пръв път на 4 януари 1942 г. и през следващите 11 години се изиграва общо 30 пъти, като в някои от тях самата балерина изпълнява ролята на Демна.

Творчеството на Мария Димова успява да прослави България както у дома, така и зад граница, с представления в Чехия, Германия, Русия, Испания и Италия. Хореографията ѝ остава едно от най-големите постижения на българската танцова форма до днес. Трагично е обаче, че талантливата артистка умира едва на 43 години във Виена на 10 септември 1944 г., докато е там за да представи свой спектакъл по време на въздушна бомбардировка, оставяйки след себе си огромно културно наследство.

Прочети цялата статия в оригинал