България и още пет държави членки на Европейския съюз подписват в четвъртък в София декларация с общи искания към Европейската комисия за преразглеждане на регулациите, свързани с екологичните изисквания към горивата. Инициативата е водена от Светослав Бенчев, председател на Българската петролна и газова асоциация (БПГА), който заедно с организации от Гърция, Румъния, Чехия, Полша и Словакия създава коалиция за защита на индустриалните интереси. В конференцията в София ще участват министри и представители на бранша, които ще коментират предизвикателствата пред бизнеса, включително проблемите с доставките и инфраструктурата.
Според изчисленията на индустрията, новата схема за търговия с парникови емисии, влизайща в сила от 2027 г., ще доведе до оскъпяване на бензин и дизел с 15 до 17 евроцента на литър. Причината е, че производителите трябва да осигурят три тона въглеродни квоти за всеки тон пуснат на пазара дизел. С фиксирана цена от 43 евро на тон въглероден двуокис това означава загуба от 150 евро на тон, което се преобразува в поскъпване за крайния потребител. Очакванията са тези мерки да намалят нефтопреработващите мощности и да засегнат доставките, без да се има предвид нестабилната геополитическа обстановка с войните в Украйна и Иран.
Друг сериозен проблем е директивата за използване на 29% възобновяема енергия в горивата до 2030 г., като в момента България покрива само 7% от изискването благодарение на биогорива. Еврокомисията иска да спре използването на рапица и селскостопански култури за тази цел, което принуждава рафинериите да внасят палмово олио и остатъчни мазнини от страни като Виетнам и Камбоджа. Освен това се забраняват енергийните спестявания чрез добавки във фосилните горива, което според разчетите ще повиши цената с още около 15 евроцента на литър.
За да се избегне допълнително оскъпяване, българската държава планира да наложи административна такса от 2 евроцента за литър гориво, чийто приходи ще влязат във Фонда за декарбонизация с очаквани годишни суми между 80 и 100 млн. евро. Този фонд бе сформиран през края на 2025 г. и се очаква средствата да финансират енергийна ефективност на сгради, за да се намали крайната консумация на енергия. Освен това нови екокритерии ще засегнат авиогоривата, като задължението за устойчиви горива ще скочи от 2% към 6% до 2030 г., а синтетичните горива ще се наложи да са 0,7%.
Метановият регламент изисква верификация на парниковите емисии при добива на суровини, практика, която само три компании в света изпълняват. Това може да доведе до затваряне на пазара от страни като Катар и да пречи на обработката на 80% от световния добив петрол в бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим". Бенчев подчерта, че запазването на рафиниращите мощности в Европа е стратегически важно за сигурността и държавите изразиха желание Брюксел да отложи влизането в сила на втората част от схемата с две години.