Четиридесет години след аварията в атомната електроцентрала „Чернобил", учените откриха, че радиоактивните частици в околната среда са запазили своята кристална структура по-дълго от очакваното. Проучването, публикувано в списание Journal of Hazardous Materials, показва, че микроскопични фрагменти с размер между 8 и 50 микрометра все още съществуват в почвата на замърсените райони и представляват сериозна заплаха за здравето. Експлозиите разрушиха реактора и изхвърлиха огромно количество отломки, които изискват специално защитно облекло при посещение на зоната заради високата им радиоактивност.
Изследователите разграничиха три основни типа частици въз основа на техните химични и физични свойства. Първата група е подобна на урановия диоксид, докато втората се е образувала при смесване на стопеното ядрено гориво с издръжливия цирконий. Третият тип възниква от окисляването на графитния модератор след пожар, който гори десет дни и образува механично крехък уранов оксид U₃O₈. Този последен вид може лесно да се разпадне на микроскопични фрагменти, които вятърът разнася сред природата, създавайки риск при вдишване.
За извършване на анализа физикът Тобиас Вайсенборн от университета Лайбниц в Хановер и кристалографът д-р Кристоф Хенинг от Центъра „Хелмхолц" Дрезден-Росендорф (HZDR) работиха в експерименталната станция Росендорф във Франция, близо до Гренобъл. Пробите, събрани в района на Чернобил и транспортирани с няколко защитни обвивки заради силната им радиоактивност, бяха прикрепени към волфрамови електроди. Използвайки рентгенова дифракция със синхротронно лъчение, екипът завъртя частиците в лъч с фокус от 100 микрометра и ги измери под над 2000 различни ъгъла, за да определи разположението на атомите.
Резултатите изненадаха учените, тъй като ядреното гориво във всичките шест изследвани проби запази значителна част от оригиналната си кристална структура след десетилетия експозиция. Това предполага, че някои радиоактивни отломки са химически по-стабилни и могат да задържат продуктите на делението вътре в себе си, вместо бързо да освобождават замърсители. Въпреки това, изследователите предупреждават, че тези данни не означават, че радиоактивното наследство от катастрофата става безобидно, тъй като отделните частици имат различни структури и устойчивост към околната среда, което затруднява точните прогнози за бъдещето.