Протестите и насилието, които избухнаха в събота във Франция, задълбочиха политическата изолация на президента Еманюел Макрон, поставяйки под въпрос неговата власт. Събитията настъпват в контекста на нарастващи социални недоволства и критики към управлението му, особено по отношение на образованието и разходите за живот. След насилието, свързано с протестите на студенти, Макрон е подложен на натиск от различни политически сили. Според данни от прокуратурата в Париж, 855 души са арестувани, а 557 от тях са задържани в полицията. Макрон осъди насилието и обяви нови оперативни процедури за силите за сигурност, но решението му да напусне Париж за дипломатическа визита в Залива предизвика критики. Политическите опоненти, включително лидерът на Националния фронт Марин Льо Пен, твърдят, че Макрон е загубил авторитет и че реакцията му е закъсняла. Льо Пен планира да акцентира на миграцията и реда в предстоящата си кампания за президентските избори през 2027 г. Бивши министри на Макрон също изразиха недоволство от управлението му, като призоваха за по-строги мерки за възстановяване на реда. Вътрешният министър Лоран Нюнец призна, че е имало "липса на предвиждане" в подготовката за кризата, а министърът на правосъдието Жералд Дарманен посочи "недостатъци в събирането на информация". Коментатори отбелязват, че Макрон е отчуждил младите хора, които преди това го подкрепяха, и че протестите напомнят на движението на Жълтите жилетки от 2018 г. В статия на Le Monde се посочва, че възстановяването на обществения ред е ключово за възобновяване на социалния диалог.
Политика
Макрон все по-изолиран на фона на безредиците във Франция
🔊 Чуй новината