Под ледената покривка на Антарктида се крие уникална обсерватория, наречена IceCube, която функционира като телескоп, гледащ „през" самата Земя. Вместо да използва огледала или лещи, тази инсталация улавя неутрино – мистериозни частици, способни да преминават безпрепятствено през планетата. Устройството е разположено на дълбочина между 1450 и 2450 метра, където са монтирани 5160 ултрачувствителни светлинни сензора, закрепени към 86 вертикални кабела. Тези елементи формират гигантски детектор с обем от приблизително един кубичен километър, който функционира като най-големият кристален телескоп в света.
Неутриното взаимодейства изключително рядко с материята, тъй като милиарди от тези частици преминават през земната кора и човешкото тяло всяка секунда без да оставят следа. Само при редки сблъсъци с атомите в леда те предизвикват проблясък на синьо Черенковско лъчение, което се регистрира от сензорите. Земята играе ключова роля в процеса, тъй като действа като филтър: космическите лъчи създават много частици в атмосферата, но повечето не могат да преминат през цялата планета. Когато детекторът засече сигнал от долу, това почти сигурно означава, че е регистрирано неутрино, изминало хиляди километри през земната кора.
През 2010 г. приключи строителството на обекта, след като специалисти пробиха десетки сондажи с гореща вода, а след инсталиране на оборудването водата отново замръзна, заключвайки системата за постоянно. Научните резултати започнаха да се получават още през 2013 г., когато бе потвърден поток от високоенергийни неутрино отвъд Слънчевата система. През 2017 г. изследователите откриха сигнал, свързан с активната галактика TXS 0506+056, което предостави първото доказателство за способността на такива обекти да ускоряват частици до екстремни енергии. По-късно бе потвърдено излъчване от галактиката NGC 1068, а през 2023 г. се създаде първата карта на Млечния път, базирана не на светлината, а на потока от високоенергийни неутрино.
Този проект демонстрира как неутринната астрономия предоставя информация за космически обекти, недостъпна за традиционните оптични, рентгенови или радиотелескопи. Въпреки че подмяната на модули вече не е възможна поради замръзналата структура, получените данни позволяват на астрономите да изучават най-мощните космически явления, скрити от облаци газ и прах. Тази технология остава една от най-младите области в науката, която продължава да разширява познанията ни за Вселената чрез наблюдение на частици, идващи от най-далечните ѝ ъгли.