Как се изчислява прогнозната избирателна активност, защо има разминавания между предизборните проучвания и изборните резултати и как изборите разкриват задълбочаващото се обществено разделение? По тези въпроси разговаряме с Яница Петкова от социологическа агенция „Мяра“, клиничните психолози Михаил Михайлов и д-р Калина Йорданова.
„Ние не правим прогнози.“ С това уточнение Яница Петкова от социологическа агенция „Мяра“ обясни какво всъщност представляват данните от предизборните проучвания на агенцията. Публикуваните резултати са моментна снимка на електоралните нагласи – информация за това как хората отговарят на въпроса за кого биха гласували, ако изборите се провеждаха в момента на изследването.
„Моментната снимка какво означава? На базата на това, което сме питали днес, какво смятат хората за днес?“, обясни Петкова за БНР.
Тя подчерта, че проучванията обикновено приключват около седмица преди изборния ден. Така остава период, една „сива седмица“, за който социолозите вече нямат актуална информация, а през него могат да настъпят промени в нагласите на избирателите.
Защо има разминаване между проучванията и изборните резултати?
Според Яница Петкова един от важните проблеми е свързан с избирателните списъци и с разминаването между броя на хората с право на глас според официалните данни и реалния брой на населението, което може да участва в изборите.
Тя оспорва широко разпространеното обяснение, че разликата се дължи единствено на българите, живеещи в чужбина. По думите ѝ има по-сериозен проблем с актуалността на списъците, а точният брой на имащите право на глас извън страната също не е ясен.
Петкова обрърна внимание и на ограниченията на самото социологическо изследване. Отговорите на анкетираните са декларации за намерения, а не гаранция за реално поведение.
„Когато ние питаме респондента, той ни казва какво ще направи. Ние няма гаранция, че ще го направи“, каза тя.
Социологът направи разграничение между предизборните проучвания, екзитпола и паралелното преброяване.
Екзитполът представлява анкета с избиратели в изборния ден, след като са гласували. При паралелното преброяване агенциите събират данни от протоколите на секционни избирателни комисии в предварително определена извадка от секции. Според Петкова именно тези два инструмента са дали резултати, близки до данните на ЦИК на разглежданите избори.
Разминаването е било при проучванията, проведени преди изборния ден. Възможните обяснения са промяна в нагласите през последната седмица или неоткровеност на част от анкетираните пред социолозите.
Петкова призна и проблема с доверието към социологическите агенции:
„Ниско е доверието към социологическите агенции, както и към институтите. И това трябва да се признае.“
Изборите задълбочават разделението
За клиничния психолог Михаил Михайлов начинът, по който преминават изборите, е част от по-широка тенденция на обществено разделение и атомизация. Той свърза реакциите на хората не само с изборния процес, но и с други събития от обществено значение.
По думите му първичната реакция често е разделяне на лагери, вместо търсене на общ разговор. Михайлов насочва вниманието и към комуникационните практики на политическите участници, които според него допринасят за радикализиране на обществото.
Той постави въпроса за доверието не само като отношение към институциите, а и като способност хората да усещат, че имат значение един за друг и могат да останат свързани.
Д-р Калина Йорданова също акцентира върху необходимостта от възстановяване на връзката между хората. Предизвикателството, според нея, е другият да не бъде възприеман автоматично като заплаха, а като възможен партньор.
„Може би и в добавка да виждаме другия не като заплаха, а като потенциален партньор. Мисля, че това е огромното предизвикателство“, обобщи тя.
(Записът е направен между първия тур и втория тур на президентските избори – 2026 г. – бел.ред.)
Още чуйте в звуковия файл.