Глобалното затопляне предизвиква необичайни промени във водната циркулация на Тихия океан, които водят до феномен, при който водата „остарява" в някои региони и се „помлади" в други. Екип от учени, ръководен от изследователи от Калифорнийския университет в Сан Диего, разкри тези механизми чрез моделиране на промените през следващите 100 години. Под възрастта на водата се разбира времето, изминало от последния ѝ контакт с атмосферата, а колкото по-дълго тя остава под повърхността, толкова повече разтвореният кислород се консумира от морските организми и бактериите.
Процесът е свързан със затоплянето на горните слоеве на океана, което ги прави по-малко плътни и увеличава стратификацията между повърхностните води и тези на дълбочина от 200 до 1000 метра, известни като термоклин. Това забавя вертикалното смесване, но последиците са противоположни в различни части на океана. В субтропичната северна част по-малко млада вода ще навлиза отгоре, което води до остаряване на водата в термоклина, докато в тропическата зона намаляването на притока на стара вода отдолу ще доведе до нейното подмладяване.
Тези промени имат пряко влияние върху количеството наличен кислород и условията за морските организми, особено в северната част на Тихия океан, където ефектите могат да бъдат най-значителни. Изследователите също така установиха връзка с затоплянето на Южния океан около Антарктида, което показва как процесите далеч от тропиците влияят на циркулацията в Тихия. Въпреки че текущото изследване се базира на опростени модели, учените планират да използват по-подробни симулации, които да вземат предвид промените във ветровите и други фактори.