На 21 октомври православната църква почита паметта на Свети Иларион Велики, роден около 291 година в Палестина близо до град Газа. Бивши езичник от младо възраст, той преминава към християнството след образование в Александрия и кръщение, където се запознава със Свети Антоний Велики. Под въздействието на този велик аскет, Иларион решава да се посвети изцяло на Бога, разпуска имотите си за нуждите на бедните и отива в пустинята близо до Маиума, където започва скромен живот на молитва и труд.
След смъртта на родителите си светецът се премества на остров Кипър, където прекарва последните години от живота си, завършвайки около 371 година. Според църковното предание той оставя духовни наставления на учениците си и заповядва скромно погребение. Животът му е пример за аскетизъм, пости и минимален контакт с хората, което води до формирането на една от първите монашески общности в Палестина около него.
Предците ни са използвали знаците на деня за гадаене на времето: слънчевият 21 октомври обещаваше продължителна есен, докато силните ветрове предвещаваха студ, а сутрешната мъгла – топъл ден с бързи промени. В народните вярвания този ден се разглежда като граница между есента и зимата, поради което не се препоръчва тръгване на път заради възможни неприятни изненади. Вместо това денят е подходящ за подготовка на дома за настъпващия студен сезон, докато истинският зимен студ все още не е пълноценно настъпил.