Те надробиха тази попара с абсурдно високите цени и сега са
оставили българския народ да я сърба. Те са ни лук яли, ни лук мирисали. Това
заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова пред
bTV, коментирайки
високите надценки на основни хранителни продукти в големите търговски вериги.
За пореден път тя показа млечни продукти и фактури, които
според нея доказват значителните разлики между доставните и продажните цени в
супермаркетите.
Един от примерите е краве масло с доставна цена 1,34 евро и
продажна цена 3,79 евро. Според представените от Манолова изчисления надценката
без ДДС достига 135%.
„Показвам тези продукти не за българските граждани, защото
те много добре знаят, отивайки до касата в супермаркета, какво плащат. Показвам
ги за търговските вериги, защото след проверките вчера те заявиха, че такива
надценки, такива разлики между доставната и продажната цена при тях няма. Има!“,
категорична беше тя.
По думите ѝ документите са предоставени от самите търговски
вериги при проверките на институциите.
„Тук няма авокадо, няма манго, няма луксозни продукти. Това
са основни хранителни продукти“, подчерта Манолова.
Къде отива най-голямата част от парите?
Председателят на КЗП обясни, че проверките са започнали от
складовете на търговските вериги и ще продължат по цялата верига на доставки –
от производителите и преработвателите до магазините.
В тях участват още Българската агенция по безопасност на
храните и Националната агенция за приходите.
Манолова даде пример с изкупната цена на суровото мляко,
която по нейни данни е около 50 евроцента за литър, като посочи, че българските
фермери работят при изключително ниски изкупни цени, които според нея не са се
променили съществено през последните 15 години.
По думите ѝ стандартните надценки при преработвателите са
между 5 и 15%, докато при някои продукти в търговските вериги достигат и над
100%.
„Българският фермер, този, който отглежда, храни, дои
животните, работи на нула надценка. Той буквално е премазан“, категорична бе Манолова.
Шефката на КЗП твърди, че в определени случаи на българските
продукти се поставят значително по-високи оценки, отколкото на сходни вносни
стоки.
Като пример посочи гауда с 25% надценка и български кашкавал
със 125%.
Според нея това поставя местните производители в
неравностойно положение и влияе върху избора на потребителите.
Мая Манолова съобщи, че КЗП вече е започнала 11 производства
за необосновано повишаване на цените. При установени нарушения санкциите могат
да бъдат между 10 000 и 100 000 евро.
„За всяка разлика, по-голяма от 10% на един и същи продукт,
от различен доставчик, възможната глоба е до 10% от оборота“, разясни тя и даде
пример с търговска верига с оборот от 1,5 млрд. евро, при която подобна санкция
би могла да бъде значителна.
Манолова уточни, че КЗП вече е предоставила на КЗК документи
от проверките, включително фактури за доставните и продажните цени.
„Ето ви доставната, ето ви продажната. На единия, на другия
продукт. Има ли повече от 10% разлика? Има повече. КЗК е на ход“, отсече тя.
По думите ѝ антимонополният орган трябва да провери и дали е
налице съвместно господстващо положение на търговските вериги.