Държавната охрана на висши политици и служители в Европа е обект на постоянен дебат, мащабът ѝ и прозрачността на дейността остават въпрос на спорове. В България Националната служба за охрана (НСО) предизвиква най-голям интерес заради рисково шофиране и назначавания с непрозрачни мотиви, като пример е отнемането на охраната на Делян Пеевски след загубата на влиянието на ДПС. Въпреки че дейността вече е регламентирана, решението за ползване на скъпата държавна защита се взема от комисия с началник на НСО, шеф на ДАНС и главен секретар на МВР, често под влияние на политически интереси.
Скандалите не са ограничени до България, а засягат цяла Европа. В Румъния шефът на аналога на НСО бе свързан с военизирани части на бившата тайна служба „Секуритате", участвали в репресии. Разследването на уебсайта Snoop разкри, че генерал Лучиан Пахонцу е бил част от тези сили и е участвал в потушаването на протестите пред хотел „Интернконтинентал" в Букурещ на 21 декември 1989 г., както и в насилственото задушаващо на студентските въстания през юни 1990 г. Въпреки това, президентът Никушор Дан твърди, че Пахонцу не е участвал в репресиите, докато над 25 неправителствени организации настояват за неговата оставка.
В Австрия охраната се осъществява от звеното „Кобра", което разполага с над 400 служители и има широка интерпретация на нуждата от защита, включително за министри по време на пандемията. Голям скандал избухна през пролетта на 2022 г., когато двама охранители на семейството на канцлера Карл Нехамер пияха алкохол и предизвикаха катастрофа. В Гърция след реорганизацията през 2025 г. защитата се води от Главна дирекция за защита на длъжностните лица, но проблемите с отчетността съществуват, като пример е случаят с водещия Мениос Фуртиотис, който получи охрана въпреки липсата на законни условия, докато случаите с Григорис Димитриадис и други показват диспропорционално разполагане на ресурси.
В Литва Службата за защита отговаря за президента, премиера и чуждестранни гости, но скоро се стигна до дело за разпространение на лични данни, при което съдът присъди 1500 евро неимуществени вреди. В Чехия държавните гардове допускали пропуски като забавено спускане на чадъри или неуспешно предотвратяване на нападения срещу политици, докато в Испания системата включва Националната полиция и Гражданската гвардия под контрол на Министерството на вътрешните работи. На повечето места гражданският контрол е ограничен, като в България той се изразява само в закрити заседания на парламентарна комисия, което оставя отворени въпроси за етиката и безопасността на държавната охрана.