На 5 октомври през 1912 г. цар Фердинанд I официално обявява война на Османската империя, което поставя началото на военните действия в рамките на Балканската война. С това решение започват боевете за освобождение на българските земи, които са несправедливо отделени от пределите на държавата ни след Берлинския договор от 1878 г. Конфликтът е воден от страна на четирите балкански съюзници – България, Сърбия, Гърция и Черна гора – срещу Османската империя, като основната причина за войната остава нерешеният национален въпрос на Балканите.
Военните действия стартират още в края на септември 1912 г., когато черногорските войски нахлуват в Северна Албания на 26 септември, което води до прекъсване на дипломатическите отношения между империята и балканските правителства. На 5 октомври България и Гърция официално обявяват войната, а Сърбия следва примера им два дни по-късно, на 7 октомври. Общо 645 000 души войска и 1412 оръдия са мобилизирани от съюзниците, докато Османската империя разполага с армия от 420 000 души и 930 оръдия.
На Тракийския фронт българските сили бележат значителни успехи още на първия ден на обявената война. Втора армия под командването на генерал Никола Иванов се насочва към Одрин, докато Първа армия на Васил Кутинчев атакува участъка между Одрин и Лозенград. Трета армия на генерал Радко Димитриев остава скрита за противника и извършва обходно движение към Лозенград, за да удари десния фланг на Източната турска армия на Абдулах паша. Първа и Трета армия постигат пълна победа, а крепостта Лозенград е овладяна на 11 октомври, след което турската армия започва паническо отстъпление на юг.
Балканската война приключва с подписването на Лондонския мирен договор на 30 май 1913 г., чрез който Османската империя е принудена да отстъпи територии като Македония, Беломорска и Одринска Тракия. Създадена е независимата държава Албания, а България получава земите от Мидия на изток до Гевгели на запад, включително градовете Одрин, Лозенград, Сяр, Кавала и Дедеагач. Въпреки че Гърция и Сърбия също придобиват значителни територии и си разделят голяма част от Македония, именно тази подялба става причина за избухването на Междусъюзническата война през 1913 г.